[Колко изгрева можеш да понесеш...] Poem by Knuts Skujenieks

Колко изгрева можеш да понесеш,
ако всяка сутрин сърцето ти прелива
с червеното безвремие на слънцето,
което не желае да залязва вечер?

Колко изгрева можеш да понесеш,
ако кърваво те събужда утрото,
а после идва вечерта с крила
на обгорена лястовица?

Колко изгрева можеш да понесеш,
ако всяка сутрин като нож в сърцето
те пробождат забравени алени изгреви
от дни предишни и неизживени?

Какво става, ако хиляди утрини идват неповикани
и всяка очаква да я обладаеш различно.